Много са селата в сливенска област в югоизточната част на страната и едно от тях се нарича Селиминово. Населеното място е ситуирано в пределите на най-дългата планина в страната – Стара планина. Само че не е нависоко, а предимно в нейната ниска част. Друга една планина е граничната южна точка на селото, а именно – Средна гора с най-висок връх Богдан. Ако искаме да достигнем до областния град Сливен, се налага да изминем разстояние от само осемнадесет км. Селото дори има малка гара и жп перон, намиращ се по трасето на трета главна железопътна линия. Тя обхваща трасето София – Карлово – Зимница – Карнобат – Варна. Сливен между другото е близо и до Бургас, което е допълнително удобство за всички живеещи в него и областта хора. По пътя Карлово – Зимница – Сливен спират някои пътнически влакове за сметка на бързите, а водите на река Тунджа минават през селото. След още петнадесет км е язовир Жребчево.
Водният басейн отстои от Селиминово в посока запад, а историята на населеното място включва преобладаващото православно население в религиозно отношение. Не се знае откога точно има живот по тези места, но за сметка на това са известни някои забележителности. Първо по важност е читалището, което има близо осемдесетилетна история. Освен това много важен и символичен за местните жители е паметникът на загиналите мъже във Втората световна война. Карасалии е старото име на селото по времето, когато страната ни се намира под петвековния гнет на османските поробители. В буквален превод от турски името означава черна гарга. Гаврилово се намира много близо до селото, а средното ниво на надморската му височина е около 300 метра. Разказва се, че до възникването на селото се стига след като се използват останките от старо древно селище. Карасулук пък е друга турска дума, която според немалко хора има пряка връзка с наименованието му. Това значи мочурливо място, мочурище, а други пък застъпват различна хипотеза. Тя касае добитъка и по-специално говедатата, което на турски звучи като карасър. София – Карлово – Бургас е линията, по която селото има влакова спирка. Землището на селото е разположено в известната Долина на прасковите.
Но не само прасковите са популярни в околностите на Селиминово, където местното население се занимава и с отглеждането на други плодове. Сред тях са грозде, ябълки и череши. В годината на освобождение от османците – 1878-ма, се стига до откриването на първата училищна сграда. След 26 години врати отваря и първата черква за населението, което може свободно да изповядва религията си. През 1926-та е открито и селското читалище – това става една година след печалната за страната ни 1925-та, когато в Света неделя в София е извършен кървав атентат. Към читалището има сформиран състав по танци, който се отличава със своя самодеен характер. Популярността му е голяма не само за региона, но и в цялата страна. В групата има представители от различни поколения – деца, млади и стари. Една от известните личности, родени в селото, е български певец на народни песни. Той се казва Йовчо Караиванов и е популярен в различни краища на страната.
